Ако си бил тийнейджър през 90-те, няма как сред основните ти впечатления да не е било формирането на две важни за градската среда по онова време у нас субкултури – баскетболът и скейтът и съпътсвтащата ги мода. Това разбира се съвпадна с бурното им развитие и в световен план. Скейт брандовете прогресират с бързи темпове и трупат популярност, NBA играе огромна роля върху формирането на модните вкусове на улицата, а пък Nike Air Force 1 Low “Triple White” отдавна се е утвърдил като „иконичен“.

Лесно можеше да различиш феновете на двете субкултури – не само по активностите им, а и по начина на обличане, брандовете, които бяха част от силуета им. Да, въпреки че през 90-те в магазините имаше много малко неща и беше трудно да се намерят бленувани такива – все пак начини имаше, а тези, които се добираха до така желаните продукти, още по-ясно се открояваха. Марковата дреха и обувка допринася към статута ти и това е във фундамента на стрийтуеъра.

Като човек расъл през 90-те и бил пряк свидетел на дооформянето на субкултурите, нямаше как да не ми направи впечатление и постепенното избледняване на границите им, смесването им и колаборирането им през новото хилядолетие. За да не звуча като дървен философ, ще се опитам да го обясня нагледно така: ако попаднеш в училищен двор, например в средата на 90-те, ще ти е по-лесно да разграничиш принадлежността на учениците към определена субкултура и да „слагаш етикети“, постепенно да дефинираш, кой какъв е, взе да става доста по-сложна задача.

Сериозен фактор и катализатор за тези промени, за модните течения в субкултурите последният четвърт век, е и доста-необикновеният бранд, който споменавам днес (историята на Air Force 1 май вече я знаем наизуст, така или иначе). Supreme еволюира от малък скейт магазин на улица Лафайет (Сохо, Манхатън) до брандна стойност 2 милиарда долара. Той не само извървява необичаен път, но успявада привлече вниманието освен към себе си, така и към цялата култура и индустрия, която представлява.

Ще се върна обаче още малко към 90-те. Ако си по-млад и не знаеш от пряк опит какво представлява скейт модата в онзи период (обувките, фитовете на тениските, хуудитата и най-вече панталоните) можеш да си пуснеш KIDS. Култовият филм от 1995 г. разказва историята на група хлапета от Ню Йорк и умело преплита скейт-културата в сюжета. Между другото, във филма участват две важни фигури за скейт отбора на Supreme от онзи период – Джъстин Пиърс и Харолд Хънтър (зажалост и двамата вече не са измежду живите). Участието им прави атмосферата още по-автентична, а именно това е първата основна харктеристика на Supreme:

Снимка: личен архив Емил Ефтимов

Supreme e автентичен

Ако има стрийтуеър наръчник или учебник (а аз силно се надявам никога да няма), това би било едно от основните правила – автентичност. Supreme e възможно най-близо до сцената, той е част от нея и е двигател на нейните промени – чрез почти всяко свое креативно решение, взимано от малка група хора, в малък скейт магазин, творящи само това, което смятат за техен автентичен почерк.

Освен онлайн, посвета има 11 физически магазина Supreme, където могат да се намерят продукти на бранда. Ако се добереш де.

 

Ето какво споделя с нас Емил Ефтимов:

Започнах да ходя до Supreme дроповете, още когато бяха под формата на обикновен камп. Станеше ли 10:50 (10 минути преди официалния дроп) идваха по-бойните, заставаха отпред и започваха да се бутат – стигаше се дотам, че опашката се превръщаше в мош-пит и общо взето влизаше в магазина онзи, който успее да си протегне ръката и Jagger (упвавителя на SupremeLondon) да го вкара.
Взех решението да ходя постоянно и да правя проксита за хора, които искат продукт на Supreme, но нямат физическата възможност, а аз разполагах с много свободно време. За тези, които не знаят, прокси е обикноенно такса от 10 - 20% над цената в магазина за услугата да вземеш нещо за някой. Случи се така, че се сприятелихме с още 4-5 момчета и общо взето всеки ден бяхме първи в магазина. Това се случваше на не-хайпнати дни /дропове. Постепенно започнахме да успяваме и на хайпнатите, което не бе лесно, тъй като въведоха охрана и не позволяваха да си правим камп, основно заради проблеми с живущите в квартала. Опашката се сформираше по следния начин - точно в 7:00, който първи успееше да се нареди, съответно бе най-отпред (най-глупавото нещо, което съм виждал. Не даваха на никой да се реди преди 7 и същевременно всички просто обикаляха в квартала и в 6:59 стартираха спринтове и ръмбъл за първата позиция от 1000 човека). Та ние просто гледахме 1 от нас да е в някоя от топ 5 позициите, а останалите намирахме начин да се присъединим. Например аз отивам, оставям си сака при негои изчезвам за половин час, след това се връщам...абе сещате се. И така всяка седмица бяхме първи (Естествено всеки път с различен номер, хаха ). Та Jagger започна да ни забелязва и да се дразни, защото всяка седмица едни и същи взимахме лимитраните неща и естествено ги препродавахме. А това за тях беше проблем защото: 1. Те не печелят от това, 2 техните приятели не печелят от това, 3 като гопродадем на някакви хора от други градове и изчезнат, те не виждат нещата поулиците и не им се радват. И естествено след това пробваха всякакви промени, за да се отърват от нас. Започнаха най-различни номера, например охраната раздаваше рандъм номера на хората от опашката. След известно време започнаха обаче да се подкупват определени хора от съответната охрана - за номера. Също така хора препродаваха номерата си.
Снимка: личен архив Емил Ефтимов
Историите са много, но за да не ви доскучае, с две думи: и в сегашната система си подбират хората, примерно с онлайн записване, имат си списъци с имена и карти на хора. Ако не искат някой да влиза в магазина - просто не му пращат номер (аз примерно съм един от тях и за последно съм влизал в магазина преди година, хаха ), но начини пак се намират. Та най-личната ми история беше с едно тръкър яке, човече. В магазина имаше по едно от  размер. Не искаха дори и да го бекдорват (за наивните хора: да, Supreme бeкдорвати реселват най-много. Едни 50% от стоката от магазините се бекдорва и това допринасяна цената на маркета, а оттам идват бълк поръчките. Така се случи, че въпреки късното ми отиване в магазина се добрах до бройка от това яке. Искаха го доставлиятелни приятели на хора от магазина и естествено искаха да го купят от мен, но ми предлагаха някакви дребни пари. Появи се един пич от Норвегия, който ми предложи космическа сума тогава и аз естествено го продадох. Това направо ги подлуди и ми се дразнеха доста дълго време. Например влизам в магазина, искам определен размер и разцветка - казват ми, че я няма…. В следващия момент човек до мен я иска и му я дават. Намирам си нещо - последна бройка от някой рафт и някой от тях идва, вижда, че имам рядък размер или съм си намерил това, което искам и ми го грабва от ръцете и го дава на негов приятел. Историите са стотици за годините, в които съм се занимавал с това. Наскоро имах случка с Burner Phone, бях 3-ти от гишето, 2-ма пред мен взеха и остана само този на дисплея. Пичът от касата видя, че съм аз, знаеше, че най-вероятно ще го продам, защото вече го имам и го прибра обратно в склада. Това е само част от Supreme-преживяването, човече, хаха.

Снимка: личен архив Емил Ефтимов

Supreme лимитира производството си

Ако има още едно неписано правило за успешен стрийтуеър бранд, то е да ограничаваш производството си и да провокираш търсене. Произвеждаш много по-малко от това, което пазарът реално може да поема, като по този начин стойността на продукта ти се увеличава. Това е разбира се, ако си достатъчно далновиден да направиш привлекателен продукт, а вероятно не е нужно повече да обясняваме, че Supreme знае как. През годините колаборациите с графити и съвременни артисти са много и най-вертоятно си попадал, ако не на самите дрехи, то поне на техни снимки (пусни един Google search –има какво да видиш). Донди Уайт, Такаши Мураками, Рой Лихтенщайн, Марта Купър, Деймън Хърст, Шон Мортесън, KAWS, FUTURA, са само част от тези, които оставят отпечатъка си в колекциите на марката.

Логично, презгодините Supreme става интересен и на голяма част от най-влиятелните артисти на музикалната сцена. През 2006 г. излиза колаборацията с Nike SB Blazer, a след като Канйе Уест слага обувката на Грами-парти през 2007 г., ресел цената на модела скача 4-5 пъти. Supreme Box Logo тениските и качулките остават обаче най-ценната преди обивка за феновете на марката, арисел цените им могат да стигнат 20-30 пъти над ритейла. Общо взето доходоностният бизнес на Supreme се превръща в доста доходоносен за риселърите, които кемпват и образуват огромни опашки за да се доберат до продукти по време на лимитираните дропове.

Снимка: личен архив Емил Ефтимов

Supreme е със специален статут. И не: клиентът не винаги е прав.

Всеки бранд в стрийтуеър индустрията се бори за специален, култов статут – такъв, който да го направи максимално разпознаваем и желан. И ако пътят към подобен статут е сравним с изкачването на К2 например, Supreme e на върха и май не мисли скоро да слиза. В този ред на мисли –  марката може да си позволи лукса да не се придържа към стандартните взаимоотношения с клиента и слогана „клиентът винагие прав“ там не важи. Не са малко случаите, в които ако служителите на Supreme преценят, могат да откажат да обслужват определен клиент или пък да ограничат нещата, които той може да закупи.

Делян Стефанов също разказва:

Първият ми допир до Supreme e през 2004 г. в магазина на Fairfax, Лос Аднжелис. Веднага те грабва усещането, че все едно си в музей – едно голямо хале, в което още от влизането личи дизайнерският подход – изчистен, големи пространства с малко стока, примерно по 20 шапки и 20 тениски. Зад касата е изграден скейт пуул, което също изглежда много впечатляващо.
Винаги съм бил фен на Supreme, на историята им, на посланието им, на това, че успяха да оцелеят в краха на стрийтуеъра в началото на хилядолетието. Спомням си в един случай как касиерът отказа да обслужи клиенти, които си бяха харесали някаква шапка –просто не ги хареса и им каза, че не е за продан. И беше много странно усещането, защото същевременно пък ние си бяхме харесали неща и си ги купихме. Но това си е част от концепцията на бранда и както виждаме работи.
Навремето, когато видиш някой с продукт на Supreme, например бокс-лого тениска или качулка, знаеш че е изключително светнат и разбира материята. Помня, че в началото брандът беше носен основно от хора над 30, снийкърхедс, streetwear aficionados… За разлика от сега, както знаете.

 

В ерата, когато стрийтуеърът никога не е бил по-популярен, най-сериозното име в него няма какда не привлече внимание и на акулите във финансовия свят. През 2017 г. основателя на Supreme, Джеймс Джебия, продава около 50% от брандана Carlyle Group – компания, която инвестира милиарди в бизнеси, търсейки бърза възвръщаемост. И понеже Carlyle Group често има и интереси в „бизнеса с войни“, а покупка на стрийтуеър бранд е меко казано прецедент, събитието привлече вниманието на финансовите анализатори по цял свят. През изминалата година Carlyle Group продава своя дял на VF corporation (която пък за радост е съсредоточена изцяло в модната индустрия и държи брандове като VANS, Timberland, North Face, Napapijri) удвоявайки инвестицията си от 500 млн. долара за по-малко от три години.

Ако искаш малко повече подробности за Supreme x Nike Air Force 1 изгледай видеото от подерицата " На Крак" на Bashmotion.

Та, ето как, с няколко интересни факта, се опитах да разкажа защо Supreme e прецедент и феномен в една от най-силно развиващите се индустрии през последните години и към момента продължава да няма еквивалент.

Именно заради всичко по-горе, се радвам, че във Foot Court се появява колаборация на може би най-култувата обувка на всички време с най-култувия стрийтуеър бранд на всички времена. Не заради кожата, връзките, кутията, качеството на изработка –а само и единствено, защото в един чифт се побира толкова безмерно голямо количество история и култура.

Относно рафъла за Supreme x Nike Air Force 1: от Foot Court взехa важно решение и този път ще експериментират. Ако искаш да закупиш модела, напиши им кратък текст на info@footcourt.bg ИЛИ им изпрати кратко видео в Instagram DM, разказвайки защо го искаш. Не забравяй да си оставиш кой номер носиш и телефонния номер. Няма да публикуват писмата и видео-съобщенията, а тези които харесат ще получат обаждане. Успех!

Текст: Никола Владимиров

Снимки на Supreme x Nike Air Force I : Ирина Йорданова