NICKA е от онези изпълнители, на които като чуеш песен за пръв път по радиото те подтикват да си пуснеш Shazam, за да може после да я добавиш в плейлиста си в Spotify. Освен видимата ѝ красота тя с лекота показва и талантите, които има чрез своите песни. В творчеството си тя съчетава емоциоалността на музиката от няколко десителетия назад с модерно и електронно звучене. Тя определено знае какво да направи, за да се превърне в едно от популярните имена на актуалната музикална сцена у нас, а защо не и отвъд границата ни.

Можеш ли да ни запознаеш с NICKA? По какво се различава с Надежда Александрова?
През годините близките ми са ме наричали по всевъзможни начини. Надежда е хубаво име, но Ника застава по-добре като псевдоним, а и винаги съм знаела, че между личното и артистичното искам да поставя граница. Нещо като функционална граница – Ника да прави музика, а пък Надежда да си върши другите неща. Защото не спират да ми се вършат други неща. 

Кое беше началото на твоят път в музиката? За песента ти "Upset" казваш, че ти си написала  музиката и текста, а сама ли си правиш бийтовете или работиш с някого?

С музика се занимавам от малка, но никога не съм мислила, че мога да пиша собствена, да съм автор. Преди около четири години обаче, малко след участието в "Гласът на България", чух една песен на Depeche Мode - Shake the disease. Не можех да повярвам, че някой е способен да съчини такъв текст и такава музика. Това беше повратен момент в живота ми изобщо, защото преди това никога не бях попадала на подобно звучене, сякаш цяла нова вселена се открехна.

Тогава започнах с опитите да пиша. Музиката и текстовете се случваха лесно. Постепенно се научих и да работя със софтуер и да изграждам основите на аранжимента. Това стана точно в периода, в който подписахме с Рафи, с когото работим и до днес. В началото му пращах някакви идеи за парчета и много скоро той ме свърза с Денис Попстоев, с когото започнахме да работим по - усилено и който се превърна в отговорника за аранжиментите на повечето издадени до този момент песни. Обичам парчетата ми да минават през втори чифт ръце и уши, но също така не мога да оставя музикалната продукция изцяло в ръцете на друг човек. Смятам за важно аз да съм поставила основите, често идеята в главата ми е твърде конкретна, за да разчитам на някого другиго. Ако имаш високи изисквания, на първо място трябва да се научиш да ги удовлетворяваш сам. Колкото и добър да е даден музикален продуцент, няма как да влезе в главата ти и да материализира концепта, който си съставил.

Как се ражда идеята  за нова песен, кое пишеш първо – текста или мелодията?

‍Артистът не е просто генератор на идеи, той трябва да посвърши сериозна работа. Правенето на песни за мен никога няма да е въпрос на вдъхновение или някаква натраплива емоция – правенето на песни на първо място е консистентен труд. Аз ежедневно пиша или правя дема в софтуера, с който работя. Обикновено стартирам с хармония, която ми харесва, а след това  започват да си взаимодействат музика и думи, взаимно се изграждат.

Може ли един артист да има по-голяма привързаност към някоя от песните си?

Когато правя песни, гледам да ги правя така, че да искам да си ги пусна докато карам в колата. Така че мога да кажа  – всички песни, по които съм работила, са ми харесвали много. Но винаги има някои, които ми харесват повече от други. Особено в процеса на работа много от парчетата ми омръзват. Това е така, защото финалната форма на песента е на около стотици слушания разстояние. Често ми се случва да ми се е доповръщало вече от песента, когато реално дойде време за издаване. Винаги се шегувам, преди да издадем парче, че се радвам, че приключваме с работата по него, защото вече откровено го ненавиждам.

Имаш обща песен с V:RGO, какво мислиш за колаборациите и с кой друг артист би искала да направиш?‍

Мечтите ми кариерно най-вече са свързани с колаборации. Идеята да мога да се докосна до любим артист и да направим песен заедно ми се струва най-съдръжателната смислово от всички останали. Гледам да си реализирам желаните колаборации с български артисти, даже често пиша песни с представата за конкретен артист, който може да влезе вътре. Едно от първите парчета, които някога съм писала, беше замислено за колаборация с V:RGO, но все чаках да му дойде времето. Той обаче ме изпревари, когато ми писа за MASHALLAH. Възползвах се от момента и му пратих въпросното парче, той беше супер кооперативен и много бързо измисли и записа своя част, за което съм му благодарна. Сега това парче ще бъде част от албума, който подготвям.

Значи да очакваме нов албум в скоро време?‍

На пролет ще издам първия си самостоятелен албум, в който ще бъдат включени само нови парчета. По аранжиментите работихме с Денис Попстоев и Искрен Тончев, с когото досега не бях работила. Също така за пръв път ще присъстват и парчета, по които не съм работила с друг човек, а съм направила сама. В албума ще има и интересни колаборации, които нямам търпение да чуете. 



Какво ти е мнението за българската музикална сцена и как се виждаш ти на нея? ‍

Мисля, че имаме чудесни български артисти, които сякаш работят по-усърдно отвсякога. Което е хубаво, създава една динамична атмосфера и усещане за общност. Мотивиращият компонент за мен обаче не е нито в това, нито в класациите или радиата, гледанията на клипове, последователите. Нямам аспирации да постигна известност и слава на всяка цена. Аз правя музика. В това ме бива. И не спирам да вярвам, че когато човек го прави заради музиката, то това си личи безкрайно много. Макар и да имаме много талантливи артисти, малко от тях го правят заради музиката. И това също си личи. 

Какви лайв изпълнения предпочиташ?‍

За момента музиката, която правя, е по-скоро в електронните жанрове, което предполага по-голяма зала или клубна сцена. Макар и на моята интровертна натура да ѝ допадат интимните, задушевните пространства, за този албум по-често ще се срещаме в клубна среда. 

‍В една от песните си засягаш една доста наболяла и в същото време все още тема табу – темата за домашното насилие. Как се пише такава песен? Ти била ли си във връзка, която е била токсична?‍

„Ако не съм за теб“ се случи в период, в който темата с домашното насилие наистина беше достигнала пик, поради зачестелите трагични случвания. Вниманието ми тогава беше привлечено именно от това. Домашното насилие е комплексен феномен и е продукт на сложна психологична ситуация, сложна динамика между насилника и насилвания. Аз не съм била във връзка, която да е била „токсична“, а и не обичам това понятие. Хората не сме токсични. И ми се иска да спрем да се наричаме така един друг. 

Според теб как трябва да се процедира, когато някой е в опасни отношения?

Когато започваш отношения с някого и нещо не е наред, знаци има още от самото начало – поведения предиктори. Трябва да сме наблюдателни. Чувството на самота и липса на свързаност с другите и света, алиенацията от близките – това са индикации, червени светлини, че е нужно и редно да потърсим помощ.

От какво се страхува и за какво мечтае NICKA?‍

Гледам да не мисля толкова за това, което ме плаши. Оказа се, че са много неща.

А за мечтите –  в личен план се сещам за едно нещо. Мечтая да празнувам рождения си ден на плажа, лятото, с всичките ми приятели, майка ми, баща ми и сестрите ми. Да се съберем всички, да запалим огън, да има хубава музика. Това би било една лесно постижима мечта, ако рожденият ми ден не беше на шести януари. 

Ако някой дойде при теб и ти каже, че мечтата му е да бъде изпълнител като теб, какъв съвет би му дала?‍

Ако някой иска да бъде арист и да прави своя музика, на първо място бих му казала да се научи да прави възможно най-много неща сам.  Така не само ще има добри компетенции да се справя индивидуално, но това и значително ще улесни работата му  с всички професионалисти, замесени в процеса по подготовка, развитие и завършване на песен. Също така да не спира да пише. Колкото повече текстове и музика пише, толкова по-добре. И не на последно място да бъде автентичен. Хората имаме нужда от неподправеност и истина.

‍

Снимки: The Trackers