Лятото приключи, а с него и голяма част от развлеченията. След дългото забаление по плажове, барове край морския бряг, пътувания до чуждеземни дестинации е време да се застопорим в града и да се отдадем на работните ангажименти. Но ние не може да си позволим да скучаем и ще се насочим към малко по-културни занимания. В рубриката "Културно мероприятие" ще те запознаваме с предстоящи и интересни (поне според нас) събития свързани с изкуството във всичките му направления - изобразително изкуство, архитектура, литература, сценография, фотография, музика, киноизкуство, танц, балет, театър и др. За начало сме се спряли на три изложби, които може да посетиш до средата на октомври.

Какво: Съвременни митове или: Шестнадесет плаката на несъществуващи хора и магарета, гледащи трейлър на филм.

Самостоятелна изложба на Наталия Йорданова
Куратор: Васил Владимиров

Къде: галерия “Структура”

Кога: 27.09 – 29.10.2022

Самостоятелната изложба на Наталия Йорданова - Съвременни митове или: Шестнадесет плаката на несъществуващи хора и магарета, гледащи трейлър на филм - трета част от кураторския проект Process Anatomy.

Наталия Йорданова е интердисциплинарна визуалнa художничка, родена през 1991 г. в София, България, която работи между Амстердам и София. Образованието ѝ включва магистърска програма в специалност Dirty Art в Sandberg Institute Института Sandberg в Холандия (2020); Преди това тя е завършила бакалавърска степан по Изящни изкуства от Royal Academy of Art в Хага (2018), бакалавърска степан по Фотография от Националната академия за театрално и филмово изкуство в България (2013) и участие в програма „Еразъм”в Central Saint Martins в Лондон (2017).

През последната година Наталия Йорданова развива своята най-мащабна досега видео-инсталация, Deep daydream-reality: The Opening Scene, чиято премиера предстои в началото на 2023 г. В нея тя изследва идеята за мит в киното, и чрез интердисциплинарния си подход, медията на инсталацията като “кинемотографична ситуация”. Проектът спекулира с възможни наративи през форма̀та на киното, като въвлича различни “гласове” и създава свят, в който човекът не е в центъра. В езика на киното фантастичното става възможно през интерпретацията на мита. Той е както отминала онтология, така и модел и структура за изграждане на филмово произведение в настоящето.

Настоящата изложба, Present Myths or: Sixteen posters of nonexistent people and donkeys, watching a film trailer, е третата част от кураторския проект Process Anatomy. В нея, Наталия преобръща типичния модел на създаване и представяне на изкуство, в който стъпките в развитието на работата често остават на заден план. Тук, процесът става концепцията и произведението, а изложбата е медията, през която получаваме достъп до него. Тя постига това като си служи с формати, които са част от семантиката на киното, а именно филмовия трейлър и плакат. В съответствие с концепцията на изложбата, трейлърът е изграден от заснетите в процеса кинокадри и, заедно с това, съществува автономно. Предварителното показване е междинен резултат, включващ материали, които достигат до публиката и предполагат, че тези кадри могат да бъдат изгубени в процеса и той да остане единственото свидетелство за тях. Като изпреварва крайното произведение, трейлърът създава мита за него.

В пространството намираме екран, който циклично повтаря подвижното изображение. Независимо дали присъства наблюдател, видеото е под постоянното наблюдение от несъществуващите зрители. Те са герои въобразени от изкуствен интелект, с който Наталия си сътрудничи, за да генерира филма прожектиран в магарешката ферма. На лице е екосистема, в която хора, технологии и животни са в състояние на движение и сменят своите позиции. Тази постантропоцентрична идея разглежда връзките ни със заобикалящия свят и преобръща естеството на реалността. Това демонстрира не толкова тяхната взаимозаменяемост, колкото потенциала всички обекти да бъдат разглеждани като равни.

В контекста на кураторската рамка, практиката на Наталия интуитивно се ангажира с теоритични области на философията. Нейните произведения се явяват като хипотези, които дават основа за разсъждения върху природата на битието и идеите на постантропоцентризма. Макар че не пренебрегва възможността за дистопична развръзка, художничката ни представя техно-оптимистично виждане, което признава влиянието на технологията да променя драстично смисъла на това какво е да бъдеш човек. Тя ни кара да преживяваме и рефлектираме върху спекулативната реалност, в която чувствата на страх, смущение, оптимизъм и вълнение могат да се проявят едновременно. Този конфликт е в основата на човека като комплексно същество и е част от постоянната му трансформация.

Какво: IT CANS GO TERRIBLY WRONG
Самостоятелна изложба на Мирослав Живков – Джингиби

Къде: Галерия KO-OП

Кога: 29.09 - 16.10.2022

снимка: Росина Пенчева

В изложбата си Мирослав Живков – Джингиби ще представи серия от монотипии, ръчно отпечатани чрез техниката ситопечат. В тази серия той доразвива присъщите за работата си абстрактни форми с ясна композиция и плътни, наситени цветове, като ги уедрява и опростява, правейки препратки към чистите, единни, но свободни форми на „хард-едж” живописта с големи цветни полета. 

Комбинирайки рисуването и печатната техника, в “It cans go terribly wrong“ Мирослав Живков – Джингиби работи в посока на пренасянето на живописни елементи в плоската равнина на картината. 

Всяка от представените монотипии е вглеждане в бързите, лишени от претенция скици, които авторът е създал през последните няколко месеца, един своеобразен себеанализ и надграждане върху собствения начин на работа в търсене на удовлетворяваща цветна композиция. 

“Радвам се, че отново успях да намеря техника, която ми позволява да работя импулсивно и въпреки това крайният резултат да ми харесва. За мен процесът е изключително важен и ако не се случва с лекота - значи нещо не е както трябва.” 

- споделя Мирослав

снимка: Росина Пенчева

​​Мирослав Живков е роден 1993г. в град Габрово. През 2016 г. завършва Националната художествена Академия София със специалност Плакат и визуална комуникация. Прекарва един семестър в Burg Giebichenstein University of Art and Design в Хале, Германия. Автор е на няколко самостоятелни изложби, от които : Define The Line, It's Okay и It's Not funny (в колаборация с Александра Георгиева). През 2021 участва в Националните есенни изложби в Пловдив. Основател е на NoPoint Atelier, споделено студио за ситопечат и ризография в с. Баланите, Габрово.


Какво:  “To Me, To You”.

Къде: Буферен паркинг на Интер ЕКСПО център (ниво 1, вход откъм метростанцията)

Кога: 11.10 - 30.10.2022

Най-често задаваният въпрос като се видим е “Как си?”, а най-честите отговори след него са “Добре” или “Горе-долу”, или “Бива”. Все хубави новини, нали?

Изложбата “To Me, To You” е отговорът на горния въпрос, който не искаме да чуем, но в повечето случаи и не искаме да дадем. Тя отговаря за онова тъмно място, което е по- страшно от загасена лампа в детска стая. Място, на което, ако не сме били - не бихме искали да бъдем, а ако пък така са е случило и сме го посетили, то си благодарим, че сме себе си и можем да си позволим, когато се налага да отговорим просто “Зле”.

Депресията - това тъй тежко състояние на ума, духа и тялото ще се открие във всяка една от илюстрациите на “To Me, To You”. Целият арт на изложбата е подписан с болката, страха, гнева, апатията, примирението, отчуждението, самотата, безсънието и още хиляди състояния, които демоните ни изравят от най-свидните кътчета в нас, за да ни покажат, че сме уязвими. Ще се проследи трънливият и много грозен път, по който краката ни мислено късат всеки един чифт обувки, опитвайки се да преминат от там и стигнат заветното “добре съм, наистина съм добре”.

Депресията е мълчаливо място изпълнено с оглушителни крясъци. Това е и причината Михаела (Stalker Since 1993) и Борислава (Borislava MadeIt) Караджови да вкарат звук, за да може следващият тръгнал по пътя да мине знаейки, че и след най-опустошителната буря има слънце, което чака да изгрее.
Илюстраторките, работейки и заедно под псевдонима Sisters in draw, поставят в основата на предстоящата изложба именно това психологично състояние, вдигайки булото на неосведомеността и отваряйки място на съпричастието, състраданието и най-вече помощта, която е истински нужна в такива моменти.
В тази мисия до тях са и артистите Гена, Григовор, Мила Роберт, които с думите и музиката си ще допринесат за аудио-визуалното преживяване на илюстрациите.

Още едно доказателство за добрата и най-вече нужна работа по идеята на Михаела и Борислава е и късометражният филм на Мартин Граховски, който документира работата по проекта на илюстраторките. Запечатва целия процес от идеята до реализацията и позволява досег до най-личните преживявания на Sisters in draw. Във филма ще се види и арт резиденцията, предшестваща изложбата. Там всички участващи артисти споделят лични истории, свързани с депресията и изработват процес, по който да колаборират. Прожекцията на филма ще се състои на 17.10 от 21:00 часа в Дом на киното. След нея ще има и дискусионен панел с участници, психолози и гости.

Тази изложба е началото към това да изтрием механичният отговор и да сме готови да кажем и чуем, ама честно, какво следва след “как си?"

Проектът е част от творческата програма на Visionary за 2022 г. И се реализира с финансовата подкрепа на Национален Фонд “Култура” - програма “Едногодишен грант” - 2021, „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“ - 2021, и финансовата подкрепа на Столична Програма “Култура”. Партньори на проекта са MP Studio, Vox Music, Superhosting, Център за градска мобилност и печатница iPrint.