BECA Creating People ще ви среща с различни и интересни творци в сферата на фотографията. Първи пред "обектива" застава - George Todoroff. Той открива фотографията през 2008 година. Близо 10 години експериментира и търси нови предизвикателства в различните жанрове, без да ограничава въображението си. От 2017 година е посветен на модната фотография, като основен фокус са портретните кадри. Майсторски борави със светлината и стилът му става разпознаваем именно заради това умение. 2021 година George Todoroff става и лектор в BECA и предава опит и знания на всички, кооито се интересуват от Студийна фотография. 

Ние го връщаме малко по-назад във времето, когато се среща с фотографията, за да го разпитаме за това какъв път е изминал, кои са големите имена, които го вдъхновяват и как се развива модната фотография у нас.

В света на модата много се говори за външния вид и налагането на непосилни очаквания, които рефлектират върху жените, извън подиумите. Какво мислиш ти по тази тема?

В света на социалните медии това е напълно нормален рефлекс при жените извън модните среди. Облъчването е много силно! А сякаш и възможностите за манипулация на снимките преди качване в онлайн постранстовото допълнително изострят това явление. Аз съм на мнение, че човек трябва да умее да се абстрахира от подобна имагинрена реалност и да оценява себе си. Бих казал, че това се случва по-скоро отвътре навън. Любовта към себе си е на първо място. Да се чувстват добре в кожата си. От там насетне напрежението би трябвало да отпадне и всъщност налаганите норми да не рефлектират така върху жените извън подиумите.

Защо у нас модата и модната фотография не са толкова развити според теб?

Това според мен е част от манталитета тук. Визуалната култура на хората в тези среди е също едно парченце от това развитие. Не мога да бъда краен в мнението си в никакъв случай обаче. Аз съм част от тази среда по някакъв начин и често виждам части от това и в себе си и моята работа. Стремя се към постоянна промяна въпреки всичко.

Какви са тънкостите в работата на фотографа с хора, и по-скоро модели, за които хората не предполагат?

Изработването на добри фотографии е процес. Самото фотографиране в този процес е малка частица. Имам много комуникация с участниците в даден проект/задача преди това. Има и много психология като част от тази комуникация. Така наречените soft skills са водещи за изработването на добри крайни резултати.  

Кога изобщо се запали по фотографията? Как се случи при теб?

Запалих се тотално през 2008 година когато си купих първия фото камера. Помня, че тогава тази покупка беше едно от първите неща след като бях започнал работа на хубава длъжност в IT компания. Турбо сапунерка, както ги наричат. Бързо я смених с камера със сменяеми обективи и от тогава започнаха експериментите.

Защо избра точно студийна фотография?

Всъщност стигнах до студийна фотография покрай един американски фотограф, който снима изключителни хедшот портрети. Реших, че тряба да се науча да боравя с изкуствена светлина и съответно хаванах този път. Това не означава, че снимам само в студио разбира се. 

Водиш курс по Студийна фотография в BECA. Кое те мотивира да се включиш в Академията?

Реших, че ще е интересно да опитам да споделям наученото. Опитвал съм и преди. Смятам, че е редно да се споделят знания. Споделянето е сила. Димитри разбира се беше допълнителен мотиватор това да се случва точно чрез BECA.

С какви впечатления си до момента?

Хората с които работя са винаги много свежи, което доста зареждащо. Отделно оставам с едно удовлетворение след класовете, които водя, че успявам да бъда полезен. Приятно е!

Какво според теб е нужно още не българските автори, за да се показва работата им повече? За да развиваме фотографията у нас?

Не съм сигурен, че мога да дам конкретен отговор. Както казах за изработването на добри фотографии е нужно време, това е творчески процес. Същото е и с авторите – процес на развитие за който е, необходим много труд. Същевременно и много общи усилия за развитието на фотографската общност генерално. Така си го представям аз, не знам…

Кои са имената у нас, които трябва да познаваме?

Има страшно добри фотографи у нас наистина. Не бих се впуснал в изреждане на имена. По-скоро бих дал съвет на всички снимащи да гледат много фотографии на автори с различни стилове. Постоянно! Това ограмотява и възпитава вкус.

Как се работи с Димитри Стефанов?

Умопомрачително добре! Винаги! 

Той много умее да вдъхновява. Ти усещал ли си някога, че губиш посока и вдъхновение?

Определено умее, да. О да! Постоянно губя посока. Дори в момента сякаш съм я загубил по ред причини и си търся път към вдъхновение отново.

Кои са авторите, от които си се учил?

Основно двама, които адски много харесвам – Peter Lindbergh и Albert Watson. Великани!

Има разбира се и ред други чиито фотографии обичам да гледам.Какво искаш да предадеш като послание на своите курсисти?

Турдът и постоянството се отплащат. Винаги!За какво мечтаеш в професионален план?Основно вдъхновение и красива светлина. От там насетне смятам, че с труд нещата се случват.Има ли нещо, което не би снимал никога?Не съм мислил конкретно какво не бих снимал. Наскоро обаче отказах ангажимент, който прекрачваше кардинално разбиранията ми за хубава фотография. Изложбите, които препоръчваш?В галерията на Фотосинтезис винаги има какво да се види. Даже сега скоро през декември предстои изложба на Ивайло Петров, която си заслужава определено.