Berghain не е просто място. Това е събитие, емоция, загадка и сензация. Немският клуб, който напълно преобърна светските представи за нощен живот. От екслузивност до сюреалистично преживяване, Berghain е сензация - константа сред световните клубове и номер едно във всяка класация създавана някога. Хората казват, веднъж влезеш ли в Berghain, няма да излезеш същия. Ако това е истина, то защо? Кое кара стотици хиляди да се редят на километрични опашки всеки уикенд, готови на всичко, за да се внедрят в културата? За да си отговорим на този въпрос, редно е да опознаем спецификите на Berghain, изградили непоклатимата му репутация. Защо е създаден, кой е “човекът Berghain” и как и кога се влиза са само част от информацията, която неусетно ще ви подтикне да резервирате билет за Берлин още сега, за да изпробвате сами късмета си на входа на Berghain.  

‍

История:

В основата на създаването на Berghain стои идеята за прераждане. От 1998 до 2003 в епицентъра на емблематичния нощен живот в Берлин е бил клубът Ostgut, превърнал се във фокусна точка за техно културата в цяла Европа. Именно там, осем пъти годишно са се състояли и Snax вечерите - екслузивно събитие, пригодено за мъжката хомосексуална аудитория, чиято публична изява навремето е била забранена и съдена от обществото. Създаден от Michael Teufele и Norbert Thorman, Snax е микс от хардкор техно рейв и секс парти, което въпреки затварянето на Ostgut през 2003, след последна 30-часова вечер за феновете, продължава да бъде организирано и до днес два пъти годишно - на Света Събота и през ноември. 2004 е годината на официалното откриване на Berghain, който възражда техно културата след предшественика си Ostgut. Думата Berghain всъщност произлиза от обединяването на наставките на наименованията на Западен и Източен Берлин - Kreuzberg и Friedrichshain, и в буквален превод означава “планинска горичка”, колкото и това описание да не съответства на истината.

‍

Облик:

Отвън Berghain е мрачен, сив, с редица тесни и затъмнени прозорци, наподобяващи тези на болница. Сградата е най-известна с впечатляващия размер на залите, побиращи 1500 души, които свободно да танцуват на 18-метровия дансинг. Колкото до интериора, по разкази на посетители, той е минималистичен, с преобладаващи детайли от стомана и бетон. На по-горния етаж се намира и едноименният Panorama Bar, който за разлика от останалата част от Berghain е по-“усамотен”, с различен дизайн и пригоден за по-мейнстрийм посетители, които са почитатели на soft техно. Снимки на известния немски фотограф Wolfgang Tilmans служат за декорация на стените, докато високите прозорци предлагат гледка към Източен Берлин. Определено може да се каже, че ако има място за светлина в Berghain, то е в Panorama Bar.

Преживяването:

С годините, Berghain започва силно да се асоциира с хедонизма и социалния упадък. Правила вътре не съществуват, а точно обратното - посетителите са подтикнати да се оставят на всяко едно свое желание, независимо от произхода му. От сексуален акт пред публика до хомосексуални фетиши, каквото става в Berghain, остава там. Специализираните “тъмни стаи” са пригодени точно за подобни действия и други вулгарни начинания. Колкото до снимките, които са особено популярни във всеки един друг клуб по света, в Berghain те са абсолютно забранени, заедно с огледалата. Точно така, веднъж прекрачи ли се прага на този паралелен свят, никой няма право да се поглежда отстрани - така се избягва чувството за срам и дискомфорт.

‍

‍Лицето на Berghain

Ако има един човек, за когото Berghain спокойно може да се нарече втори дом, това е Sven Marquardt. Със застиналото си лице и изключително избирателното допускане на хора в клуба, Sven се е превърнал в легенда и може би най-обсъжданата личност в културата на нощния живот в света. Критерият му за кой е подходящ за Berghain и кой не и до днес е загадка, но едно е ясно - само с един поглед Marquardt приема или отхвърля посетителите. Докато работата му като охранител на входа на Berghain е само за уикенда, през останалото време Sven е фотограф още от далечната 1980. Улиците на Източен Берлин го вдъхновяват да направи първите си стъпки в това начинание, а допреди кризата той успешно е водил семинари по фотография във Флоренция и Берлин. Marquardt е единственият изпълнител в списъка на берлинския лейбъл Ostgut, който не е диджей, но затова пък е главното лице зад всяко събитие в Berghain.

‍

Музиката

Berghain е царството на техно жанра. Там, той е на почит, а хората, които посещават клуба трябва наистина да харесват този стил музика, ако искат да "оцелеят" двете вечери. Някои дори споделят, че гръмкия звук, който отеква по стените със сигурност не е за слаби сърца. Сред най-популярните диджей имена в екслузивния списък на берлинския клуб са Norman Nodge, Boris, Marcel Dettmann и CHRISTEENE, който е и най-провокативният от изброените.

‍

Кога и как се влиза

Една от причините за несравнимата популярност на Berghain е изключително избирателният метод на допускане на хора зад стените, както и работното време. От понеделник до четвъртък са почивни дни, а в петък възможен достъп има само до Panorama Bar. Същинската част на Berghain отваря врати в събота точно в полунощ, но не искате да сте едни от първите, които ще са там по това време. В интервала от 12:00-06:00 е най-лошият момент за влизане, тъй като опашката ще е безкрайна. Няма нужда от бързане, вратите на Berghain затварят за седмицата чак от понеделник следобед. Някои туристи предпочитат да влязат в събота, като прекарат два дни затворени в клуба, а берлинци най-често избират неделя вечер за техен старт. Независимо от неизбежното чакане на опашката отвън обаче, именно от него зависи кой ще бъде допуснат и кой не. Ако чакащият търси начин да подобри шансовете си, то не бива да вдига шум, да се смее и най-вече да не изглежда щастлив при никакви обстоятелства. На входа ще бъде зададен въпроса "Колко човека сте?", а възможните отговори са само три - един, двама или трима. Ако бройката е повече, със сигурност достъпът до Berghain ще бъде отказан. Големи групи не се приемат добре от охраната и лесно биват измествани.

Макар и Berghain да няма официален дрескод, неписани правила несъмнено съществуват, що се отнася до какво да не се облича. Сред "неприемливото" облекло влизат дънки, ризи, официални обувки, пуловери и шорти. Черният цвят не е задължителен, за да бъде гарантиран пропуска за клуба, въпреки че често бива определян като такъв. Единственото изискване е влизащия да носи нещо нестандартно, отличаващо го от тълпата.

Чакаме с нетърпение момента, когато Berghain ще се завърне ударно със своите емблематични събития и атмосфера!



‍

‍