Нейната среща с фотографията е идеален пример за това как някои подаръци могат изцяло да променят пътя, по който досега сме вървяли. Вместо да прибере в чекмедже дигиталната камера, която получава преди няколко години, тя я превръща в най-голямата си страст. Днес вече е сред изявените курсисти на BECA | Before Creating Academy и осъществява все повече и повече свои фотографски идеи. 

Уверена и решена да скача смело в дълбините на фотографията, Лора Ставрева е готова да експериментира, но и да изгради свой категоричен стил, с който все по-често да ни смайва. 

Повече за нея, фотографирането и наученото през годините, четем в интервюто. 


Знам, че скоро застана пред обектива на Димитри Стефанов, като част от следващия му проект. Без да издаваме нищо за самата концепция, любопитно ми е къде се чувстваш по-комфортно - когато си пред или зад обектива? ‍

Това да бъда част от следващия проект на Димитри бе повече от интересно за мен, защото до тогава не съм била в ролята на нечий модел. Той е изключителен фотограф, който без усилие предразполага всеки пред неговата камера. Още по-хубавото е, че когато те снима Димитри Стефанов можеш да си сигурен в страхотния финален резултат и това носи едно допълнително спокойствие и увереност. И все пак, ролята ми зад обектива за мен е естественото ми състояние и там е мястото, където искам да бъда.‍

‍

Какво, според теб, е важно да умее един фотограф, когато снима хора? ‍

Да е искрен, уверен и усмихнат. Хората оценяват, когато знаят точно в какво и защо участват. Чувстват се сигурни, когато са в ръцете на някой, който знае какво прави и са предразположени, когато усещат приветливо отношение. Това е основното.

‍‍

А ти как се срещна с фотографията и как избра това да бъде твоят път? ‍

Срещата беше по случайност. Преди няколко години получих като подарък хубава дигитална камера и тя отключи в мен едно безкрайно любопитство към света на фотографията. Изборът дойде малко по-късно. Ентусиазиран и напълно осъзнат и някак много последователен и логичен е фотографският ми път. Започнах да снимам семейни фотосесии, в един момент това не ми стигаше чисто фотографски. Реших да запиша магистратура Фотография в Художествената академия, за да усетя в каква посока искам да се развия и в един момент стигнах до BECA и документалната фотография, което се оказа това, което ме вълнува и искам да правя. Има още много да извървя и това само ме радва. Благодарна съм на близките ми хора за подкрепата по пътя, който съм избрала.‍

‍

Според теб тренира ли се фотографско око, или е вроден талант да забелязваш детайли, които не биха направили впечатление на други? ‍

Абсолютно се тренира. Важно е да се запознаваме с работа на големите имена във фотографията, да четем, да посещаваме изложби, да следим фотографски страници със съдържание, което ни вълнува в социалните мрежи, да се оглеждаме около нас докато вървим по улицата. Колкото повече гледаме и търсим, толкова повече виждаме. Това оформя фотографския поглед.‍

‍

Каква беше първата фотографска история, която разказа?‍

Първата ми история беше за моето семейство като нещо най-близко до мен. Тръгнах отвътре навън.  ‍

‍

Как поддържаш вдъхновението си и имало ли е моменти, когато не ти се снима? ‍

Вдъхновението не е константна величина и е естествено да варира. Не съм имала моменти, в които не ми се снима, а по-скоро моменти, в които не съм сигурна какво точно да снимам. В такива случаи започвам да търся вдъхновението сама. Чета книга, гледам интересен филм, излизам на разходка или говоря с приятел. От както съм част от Мастър програмата на BECA вдъхновението идва по-лесно, защото Димитри е изключително мотивиращ и всяка негова лекция носи огромен заряд. Общуването с колегите ми в академията също е много вдъхновяващо и ми помага в работата ми. 

‍‍

Какъв път извървя в BECA? ‍

В BECA за първи път попаднах в началото на миналата година, когато мой колега ми препоръча академията като нещо различно, което се случва във фотографски аспект в България. Започнах като курсист в курса по Документална фотография, където, освен с документалистиката, се срещнах с много други хора, които като мен вървят по своя фотографски път. Там Димитри ни запозна със света на фотографския разказ и ни мотивира да споделяме истории чрез фотографиите си. Към края на този модул вече ми беше ясно, че съм станала част от нещо, което не искам да свършва и беше логично за мен да търся продължението му, което дойде с Мастър програмата по фотография на BECA. Това е шест месечна програма, в която работим супер интензивно по наши фотографски истории в екип и индивидуално и се учим как работата ни да бъде на едно световно ниво. Опитът и знанията, които получавам в Мастър програмата са безценни и, гледайки предишната си работа, виждам на какво наистина различно ниво съм фотографски в момента. За мен беше голяма радост, когато Димитри ме покани да стана и част от екипа на Академията и така да имам възможността да съм още “по-вътре” във фотографията. Това, което се случва в BECA е наистина несравнимо.‍

‍

Кои са съветите, които получи там и ти помогнаха да се развиеш като автор? ‍

Да спра да снимам и да започна да фотографирам. Да бъда смела в работата си и да я отстоявам. Да търся не само светлината, цвета, текстурата, а и емоцията и усещането. Най-хубавото е, че получих това не само като думи и съвети, а имах възможността да го усвоя и на практика.‍

‍

Как според теб се развива фотографската общност у нас?‍

Радвам се на хората, които кипят и живеят във фотографията. Вярвам, че вървим в положителна посока и съм щастлива, че в BECA оформяме едно фотографско общество от хора, които не само имат общи интереси, но и искат да ги споделят по между си, да кооперират, общуват и работят заедно.‍

‍

Какво се стремиш ти да оставиш след себе си в тази област? ‍

Като всеки автор и аз искам да споделям.  Да документирам и фотографирам това, което ме вълнува чисто човешки. Целта ми е да представя визуално моите истории, по темите, които смятам за актуални, важни, достойни и интересни и те да бъдат видяни. Да породят мисъл, разсъждение.‍

‍

Има ли нещо, което никога не би снимала?‍

По-скоро не. Има неща, които не съм снимала, защото в конкретния момент съм взела това решение, но вероятно бих ги заснела в други обстоятелства.‍

‍

Върху какви идеи работиш в момента? ‍

Миналата година започнах фотографска серия за почиващите на нашето черноморие, която съм кръстила “Летовници”. За онази седмица на морето, която чакаме цяла година, за която пестим, за която пазим диети и по която тъгуваме през останалото време. Намерението ми е да довърша серията през идващото лято. Освен по нея, също от миналата година, работя по серията “Маската ми каза”, породена от пандемията, в която се оказахме. В нея правя портрети на хора с маски, на които те са написали своите послания, които искат да споделят със света. Вълнуват ме и социалните теми за самотното родителство и децата като цяло и смятам да работя фотографски и в тази посока.

‍‍

Авторите, които те вдъхновяват? ‍

Alessandra Sanguinetti, Nan Goldin, Dorothea Lange, Nanna Heitmann. Харесвам жените във фотографията и ми е интересна работата им. ‍

‍

Гледаш ли филми, свързани с фотография и би ли препоръчала заглавия? ‍

Да. Както вече споделих, важно е да гледаме филми и четем книги, за да развиваме фотографския си поглед. War Photographer за работата на големия James Nachtwey; Fur, който по художествен начин разказва за живота на Diane Arbus; Ray and Liz, базиран върху истинската история на фотографа Richard Billingham и много други.

‍