Тя работи като бизнес анализатор в американска компания, но балансира корпоративния свят, като отделя време и за фотографията. Казва, че силно вярва в думите на поета Пеньо Пенев, че “Човек е човек, когато е на път”. Освен, че обожава да пътешества, Анжела Сероп вече втора година пътува и във фотографския свят на BECA. Тя се открои като един от най-интригуващите автори с особен поглед върху детайла. Върху живота. Върху любовта. Върху фотографията. Срещаме те със следващия герой от поредицата ни BECA Creating People - Анжела Сероп.

Да започнем с малко клишета. Цветна или черно-бяла фотография предпочиташ ти? И защо? 

‍Клиширано бих отговорила, че и двете… Но интуитивно - черно-бялата. Фотографията е разказ за някакво събитие. Вътре или вън от нас. В черно-бялото има една специална тежест. Едно отвличане от претенциите на илюзорно красивото или от въздействието на цветовете. В нея има интимност и тишина. Които ти дават възможност да потънеш в историята, която кадърът ти разказва, без да се разсейваш.

‍Цветната фотография може да бъде не по-малко интересна или изключителна сама по себе си. Винаги е приятно да видиш автори, които умело работят в цвят. Но може би на този етап от живота ми предпочитам тишината. :)

‍Ти повече като човек с нюанси ли се определяш, или с ярки контрасти? 

‍Определено с ярки контрасти. Старая се да се балансирам, но истината е, че винаги стигам до крайности. Харесвам силата на съзнателните избори, на категоричните решения, на поетата отговорност, на дадената дума. На яркото присъствие. Няма кога да бъде друго. Твърде несъобразително с нашата преходност е Времето. Нюансите ги има достатъчно. Страст е нужна в живота.

Твоята фотография обръща много внимание на детайла. Какво се крие в детайлите, което остава скрито за обикновеното око? 

‍Детайлите са онази друга страна на живота, която често пренебрегваме. Те са подправката, която придава вкуса. Която ни кара да се усмихваме, да се натъжаваме, да преживяваме. Детайлите са ароматът, който ни пренася на различни места, дежавю, което ни връща назад във времето, звукът, който събужда физическо усещане. Атоми на вътрешния ни свят.

Как изобщо се срещна с фотографията? Работата ти всъщност е много различна от артистичния свят – как се съчетава всичко в ежедневието ти? 

‍Работата си е работа. Ежедневието си е ежедневие. Любовта си е любов. :) 

Човек винаги намира време за това, което го кара бъде по-добрата си версия. Важно е да се грижим за душата си, дори това да е в пролуките между поредната таблица или пускането на пералнята. Ние сме многопластови същности, липсата на време е оправдание.

‍С фотографията се срещнах преди много години. Поне 10. Беше благодарение на изключително близък за мен човек, който ме насърчи да повярвам, че мога… Ясно си спомням вълнението от първия ми фотоапарат. Обективите… Желанието да запечаташ в кадрите си целия свят. На следващ етап си дадох сметка, че дядо ми също е бил фотограф.

‍Какъв път измина ти като фотограф досега? 

‍Дълъг. Но за щастие безкраен - това най-много ми харесва! :) Никога не можеш да се наситиш да преоткриваш света от различни ъгли. С годините и с всичко, което животът ти предлага, порастваш, узряваш, улягаш…на пръв поглед звучи скучно, но всъщност, ставаш по-центриран и все повече себе си. Това неминуемо се отразява и на поведението, и на творчеството ти. Фотографията е част от теб. Тя също се променя и адаптира спрямо това Къде си. Накъде вървиш.  

Как попадна в BECA? 

‍По приказен начин, както попадам и на повечето неща в живота си. :)) Получих съобщение от леля ми, която е творец и мой духовен водач още от детските ми години, и която каза - “Това е твоето място. Опитай.” А след това - и пълна подкрепа от мъжа до мен. Бяхме на разходка в Плана и докато гледахме красивата природа и си говорехме, той ми каза - “Давай, сега е моментът да им пишеш. Не го отлагай.” И така… вече повече от година, BECA е част от семейството ми.

‍Какъв път измина там, като обучение и растеж като фотограф? 

‍Изключителен. BECA отвори сетивата ми за нови хоризонти, колкото и банално да звучи на думи. Смея да твърдя, че модулът по “Документална фотография” не е нещо, за което трябва да се говори, а нещо, което всеки трябва да преживее, независимо дали се занимава с фотография или не.

‍Още с първите няколко часа в академията реалността ти се пречупва. Влизаш в нов свят. В нова Вселена. Благодаря за възможността да преживея това невероятно пътуване заедно с всички прекрасни спътници в него.

‍Кой е съветът, който най-силно ти е повлиял? 

‍Димитри Стефанов казва, че “Трябва да можеш да усетиш фотографията, да я почувстваш, да я помиришеш, да я пипнеш.” 

‍Зрителят трябва да може да “прочете” фотографията, която му показваме. Да я усети. Иначе е просто празен кадър, а вече твърде много неща останаха празни в днешно време, не можем да си позволим и кадрите ни да са такива.

‍Много са съветите, които ми повлияха, защото в човека, който ми ги дава, живее фотографията. И той - в нея.

С какви хора се запозна в Академията? 

‍С творчески души. Хора, които търсят себе си. Които искат да израстват като личности, които са отворени да чуват, да се учат, да експериментират, да се преодоляват, да се провокират. Страхотно е да си в такава среда. В която няма “аз си знам”, “това съм си и толкова”, напротив. Всеки следващ път е ново начало за тяхното “Аз”. Хора, които ти дават надежда, че светът би могъл да изглежда и по друг начин и които ти показват колко много сме зависими един от друг. :)

‍Кои са проектите, върху които сте работили, и най-много са те вдъхновили? 

‍Всъщност…най-вдъхновяващият проект беше едно домашно от документалния модул, свързано с темата за дома. Оказа се, че домът ни е съвкупност от детайли, които отразяват вътрешния ни свят. Понякога дори не предполагаме колко вълнуващо е точно това, което смятаме за най-обикновено.

‍Кои са авторите, които те вдъхновяват? 

‍Колегите в академията. Да. Категорично.

‍Ако трябваше да отговоря на този въпрос преди година, щях да изброя имената на велики фотографи от миналото, които несъмнено бяха ключът към тази нова Вселена. Но към настоящия момент, отговорно мога да кажа, че най-голямото си вдъхновение черпя от творческия процес, който виждам при хората, с които заедно поехме на това пътешествие.

‍Имаш ли моменти без вдъхновение? 

‍За съжаление, да. Ние не сме машини. Дори в нещата, които най-много обичаме, понякога не откриваме нужната енергия, за да събудим творческия си потенциал. Старая се да не се фокусирам върху тези моменти, те отшумяват сами.

‍

Как си представяш да се развиваш като фотограф занапред? 

‍Откакто пораснах, избягвам да си представям занапред. :) Харесвам усещането за тук и сега. Това е всичко, с което разполагаме. 

‍А тук и сега - искам да уча.

‍Върху какво работиш в момента? 

‍В момента съм част от Мастър програмата по документална фотография на академията и проектът, по който работим, е макет на книга. Много е интересно и различно от това, което съм правила до момента. Издаването на книга е акт на друго ниво на уважение към фотографията, която създаваме. Задава едни други въпроси към нас самите като автори. 

‍И точно, когато си мислиш, че вече знаеш достатъчно, колелото се завърта, и започваш отначало… 

‍

‍