Музиката. Усещане, страст, начин на живот. Енергия и чувство, предавани от изпълнител към публика. За Danny G, част от българската креативна общност AMOK WORKS, музиката също е и средсто за себеизразяване, израстване и самопредизвикване, които биват имплементирани в траковете, които той създава. Новият му албум PLANETBOI 2 e пряк пример за това, защото чрез него Danny G успява да разгърне потенциала на сценичния си образ PLANETBOI много повече отпреди и да достигне нови предели на музикалното си развитие като артист в България. Кога музиката става повече от хоби, какъв е процеса за създаване на един албум и как изглежда бъдещето след PLANETBOI 2, научихме лично от Danny G. Или по-скоро от PLANETBOI? Ти прецени.

Как реши да започнеш да се занимаваш с музика? Спонтанно или планирано решение беше?

За пръв път усетих музиката като нещо повече от хоби още в гимназията. Тъй като с мой приятел ICE-P, част от AMOK WORKS, споделяхме както любовта към уличната мода, така и към рап музиката, решението да започнем да експериментираме в тази сфера дойде спонтанно. Докато в началото аз основно наблюдавах как той се учи на основните техники на миксиране и записване на инструментал, една вечер нещо в мен изведнъж ме подтикна да взема микрофона и да направя кавър на наша любима песен, без подготовка, само с много хъс, желание и емоция. Резултатът - PLANEТBOI, който познаваме днес.

Мислеше ли в началото, че музиката за теб може да се превърне в повече от хоби?

Определено не. Отначало записвах тракове с Phillip Krus, също част от AMOK, в домашна обстановка, докато не започнахме да бъдем канени на участия в Пловдив, от които в последстяие привлякохме вниманието на сегашния ми продуцент и близък приятел Sava BKS. След официалното ни запознаване в София и споделяне на много други общи интереси освен музиката, като уличната и снийкър култура, се роди и успешната ни колаборативната връзка. Sava започна да продуцира отначало AMOK като колектив, а след това и мен като солист в Involved Studio. Още тогава си казах, че музиката може да прерасне в нещо много по-голямо за мен, от кариерна гледна точка.

Кога се роди идеята за псевдонима PLANETBOI?

За мен, PLANETBOI е по-скоро сценичен образ. Лично аз се асоциирам повече с името Danny G, защо то представя есенцията на моята същност не само като артист, но и като човек. Докато Danny G e по-осъзнат, по-земен, PLANETBOI e пълната противоположност - наперен, самоуверен и донякъде "превзет", създаден да повдига настроението в клуба, да вдъхва увереност както на музиката, така и на публиката. Истината е, че жаргонното значение на PLANETBOI е именно "превъзнесен", което макар и в живота да не се възприема добре, в музиката подобно поведение, особено на сценичен образ, значително помага в изпълнението на парчетата.


Имало ли е трудни моменти в процеса на записване и ако да, какви?

Креативността може да е нож с две остриета понякога. В един момент те извисява и те кара да чувстваш, че можеш да продължаваш да твориш вечно, но в същото време изключително изтощава и може силно да демотивира, когато съзнанието има нужда от почивка. При мен е имало моменти, когато след задълбаване твърде много в определена тематика, на която е базирана дадена песен, след това имам нужда от изестно време да се презаредя с енергия, преди да продължа. Ключовият момент в такива ситуации е артиста наистина да спре, когато усети, че идеите идват трудно и процеса на записване започва да се усеща повече като задължение, отколкото като удоволствие.

За кой от траковете в албума идеята за текст и аранжимент дойде най-лесно и за кой не? От всички парчета, имаш ли си фаворит сега?

Най-трудно и дълго записвахме и променяхме инструментали за "К'во да губя", не защото нямахме първоначална концепция за песента, а защото бяхме взели решение тя да бъде първа в албума. Това създаде допълнително напрежение, тъй като искахме да е напълно перфектна, за да бъде въведението в албума запомнящо се. Най-естествено от друга страна записахме "Palermo" и "Еi Tui Gusi", продуцирана от Goro. Kолкото до любим трак от албума, макар и да прозвучи клиширано, не бих могъл да избера само един, тъй като съм горд от всеки. По-скоро бих казал, че съм на периоди с "най-любимо" парче - сега например е "Palermo" и то поради причината, че там успях да надскоча собствените си очаквания, страхове и задръжки към PLANETBOI и да му позволя да поеме контрол над мен повече от преди, в името на песента.


Да очакваме ли още музикални продукции и проекти от PLANETBOI и би ли записал още един албум?

Бъдещите проекти вече са в процес на планиране. Имаме хъс, имаме идеи и желание, остава само да преборим времето, за да ги реализираме по-бързо. Мога да издам, че след PLANETBOI II предстои и колективен албум с целия екип на AMOK WORKS. Ще си заслужава.

Трудно ли е според теб един артист в твоята музикална стил да се развие в България? Мислиш ли, че в последни години българската публика го възприема все по-добре и то на по-масово ниво?

Като част от тази индустрия през последните години, силно вярвам, че има значителен прогрес в начина, по който България възпирема новите музикални артисти и техните интерпретации на западната култура. Със сигурност съвременното българско творчество в тази област има значителен потенциал да бъде разпространено и извън България, тъй като качеството тук е също толкова високо и на ниво, колкото и в другите страни. За момента, моята цел е да продължа да създавам музика, която отговаря на моите виждания и желания, и която да мога уверено да представя пред публика. Разбира се, надявам се музикалният стил, който записвам, макар и лично да не мога да го категоризирам, в един момент да стане mainstream в България.